Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10 09:36 - Венцеслав Константинов - АФОРИЗМИ
Автор: ard Категория: Изкуство   
Прочетен: 229 Коментари: 7 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Венцеслав Константинов -АФОРИЗМИ

*
Всички афоризми на : https://darl.eu/aphorism/aphorism.htm

image

ТОРСЪТ НА ТЕРСИТ


      Волнодумства

      Всяко съвършено нещо е скучно.

      Най-трудно се доказва очевидното.

      Недомислието прилича на остроумие.

      Пренебрежението е оръжие на неуверените.

      Умният човек е глупак, който съзнава това.

      Характерът често е проява на едностранчивост.

      Лъжата на изкуството не оправдава изкуството на лъжата.

      Смущава не театърът в междучовешките отношения, а лошият театър.

      Интелигентността е подлост, щом не можеш да отвърнеш със същото.

       Бездарникът си намира значим човек, върху когото да излива злобата си.

      Някои са благородно глупави, други – вулгарно умни.

      Ползата от знанието е познанието, че няма полза от знанието.

      Вярват в Бог ниските и високите умове – средните вярват в "себе си".     

      Когато двама души се раздалечат, стават си по-близки.

      Лъжата е непоносима почти колкото истината.

      Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.

      Посредственият човек рано се усеща стар.

      Всяка по-голяма близост води до раздяла.

      Понякога е модно да си старомоден.

      Някои писма са интересни заради съдържанието, други – заради пощенските марки.

      Некадърникът се интересува от изкуство, колкото да го очерни.

      Иронията прикрива болката.

      Преумората те прави бъбрив...


      Очарования

      Едни търсят, без да намират, други намират, без да търсят.

      Талантът на бездарника е в погубването на чужди таланти.

      На младини си пожелаваш лек живот, на старини – лека смърт.

      Диалог още не значи разговор.

      Непретенциозен е или малкият, или големият човек.

      Без аромата на Смъртта животът губи вкуса си.

      Мистичният мрак на невежеството...

      Пейзажът на тялото често е по-красив от пейзажа на душата.

      Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън.

      Самотата убива, усамотението ражда.

      Вече няма какво да си кажете – любовта си е отишла.

      Мислителят е човек, който се мъчи да сложи ред в себе си.

      На младини придобиваш знания – на старини се освобождаваш от тях.

      Някои книги те омърсяват само като ги погледнеш.

      Представям си книжарница, в която може да изгориш книга.

      Поезията не предлага познание, а убежище.

      Поезията придава звучност на мълчанието.

      Ведростта избликва отвъд радостта и тъгата.

      Старостта започва с мислите за нея.

      Машината работи, човекът се труди.

      Когато си слаб, изричаш силни думи.

      Ходиш с изправена глава не от леко сърце, а поради тежестта, която носиш.

      Сънят е истина за съзерцателния и лъжа за деятелния човек.

      Чрез утробата си, излязла от утроба и раждаща друга утроба, жената се докосва до началата и края на живота.

      По-лесно се справяш с тези, които те мразят, отколкото с онези, които те обичат.

      Всяка загуба е спечелена свобода.

      Късната любов се заплаща с ранна смърт.

      Детето иска невъзможното, старецът се отказва и от възможното.

      Болката те държи жив.

      Поетът обича нощта повече от деня - затова става нощен пазач...



      Напътствия

      Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.

      Краткият афоризъм може да възбуди дълъг мисловен процес.

      Отнасяй се към себе си с разбиране!

      Изисква се твърдост, за да бъдеш мек...

      Не се вживявай в преживяванията си!

      Дръж се със себе си като с равен!

      За да овладееш изкуството на пародията, трябва да стоиш по-далеч от себе си.

      Чувството, че не правиш нищо, вече е знак, че правиш нещо.

      За да можеш да живееш с някого, трябва да можеш да живееш без него.

      Мислиш, че си създаваш бъдеще, а си създаваш минало.

      Не гради щастието си върху собственото нещастие!

      Нужни са ти много книги, за да разбереш, че са ти нужни малко книги.

      Необходима е сила, за да признаеш безсилието си.

      Бездарникът се укрива най-лесно в науката.

      Искаш ли да се почувстваш глупаво, постъпи умно.

      Никога не е скучно да мислиш за Смъртта.

      Има три начина да посрещнеш края на света: с ужас, с облекчение, с безразличие.

      Най-добрият отговор е никаквият отговор.

      Да превърнеш самотата в усамотение...

      Да слееш залеза с изгрева!

      Пътят към себе си минава през себеотрицанието.

      Играта ни избавя от размишленията.

      Най-трудната игра: да играеш, че играеш.

      Великият афоризъм – празно пространство, кънтящо от смисъл.

      Живееш без вяра и надежда... Но как да се откажеш от любовта?

      Колко изгубено време в размисъл за изгубеното време!

      Детето крещи от радост, възрастният - от ужас...

      Влагаш енергията си в творчество, за да не извършиш престъпление.

      Отсичаш тристагодишно дърво и се смяташ за победител на природата.

      Пред прозореца ти пее кос - прогонваш го, защото ти пречи да слушаш Моцарт.


      Питания

      Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?

      Кое е по-страшно: да се събудиш и до леглото ти да клечи вълк или човек?

      Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?

      Човеколюбието не извинява леността.

      Любов без секс или секс без любов – избирам секс с любов.

      Дали ти си отиваш от Живота, или Животът си отива от теб?

      Има ли момиче, което да не чака принца?

      Спестяването на истината лъжа ли е?

      Говориш, каквото мислиш или мислиш, каквото говориш?

      Колко струва любовно признание с ръце в джобовете?

      Какво е чарът на една жена – нейната невидима личност.

      Ако момиче забременее от неизвестен, това непорочно зачатие ли е?

      Любовта те прави сляп за действителността – действителността те прави сляп за любовта.

      Книгите са бягство от живота или бягство към живота?

      Да се съмняваш в съмнението – това избавя ли те от него?

      "Майчин език", "бащин дом" – съществуват ли още?

      Когато си далеч от бездната, тя ти се струва по-плитка.

      Който няма нужда от приятели, има нужда от врагове.

      Който живее с бъдещето, няма минало.

      По враговете им ще ги познаете.

      За да ти е вкусна храната, трябва да я виждаш.

      Щастливите народи имат минало, но нямат история.

      С годините тялото погрознява, а лицето се изпълва с характер.

      Всяко време има своето безвремие.

      Художникът черпи от света, който носи в себе си.

      Пътят до истинското стихотворение може да продължи цял живот.

      Чуждата оценка на творбата ти винаги е погрешна...

      Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш нещата.

      По средата на пътя, по средата на хляба...

      Тъмнината е дом за слепеца.


 
      СМЕХЪТ НА СОВАТА


      Сова

      Смехът на совата оглася детските сънища.

      Безмълвният папагал е по-красив от говорещия.

      Радостта може да бъде масова, мъката е лична.

      Човешкият глас – какви възторзи, какви страдания...

      Колко мобилни телефона и колко подвиквания: "Кажи нещо!"

      В някои бисерни миди се зараждат мъниста.

      Умната маймуна изцежда от кокосовия орех уиски.

      Славата е сладко бреме – духовните диабетици го избягват.

      Женското дърдорене удавя наченките на мисъл у мъжа.

      Ако броиш стъпалата, трудно ще се изкачиш до върха на кулата.

      Ако в дома ти нахълта крадец, не го прогонвай – с чаша кафе ще го обезвредиш.

      Простакът не благодари и не се извинява – той се бои от хората.

      Старецът не помни какво е изял на обяд, но помни първия изяден пердах.

      Незначителният човек се мъчи да намери признание поне у дома си.

      Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.

      Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.

      Спомените съчиняват личната съдба.

      Разпилените житейски случки още не са биография.

      Предсмъртната агония не може да се симулира.

      Който се чувства стар на младини, се усеща млад на старини.

      Подириш ли виновника за твоите несполуки, непременно ще го намериш.

      Който не вижда по-далеч от носа си, изгражда светоглед.

      Великата творба е по-велика от своя създател.

      В радостта хората си приличат – в страданието са различни.

      Бог не обича светците – не желае заместници.

      Вярата е по-висше знание.

      Сянката ти може да е по-красива от тебе.

      Посрещай спокойно собствените си безумия...

      Когато жената няма какво да каже, говори, когато има - мълчи.

      Бъди красив не само в огледалото!


      Стоножка

      Съчиняваш миналото си, за да го нагодиш към настоящето.

      Бездната не е страшна, когато я наближаваш с вързани очи.

      Уханието на бебешка бузка ми дава сили да крача към Смъртта.

      Мисълта за Смъртта тревожи, но и страшно успокоява, страшно...

      Достигнал до финала, не бързай да финишираш.

      Добрият афоризъм те сдобрява със света.

      Времето изтича между пръстите на Бог.

      Селската работа е непосилна за интелектуалеца – поради нейната сложност.

      Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.

      Твърдият алкохол размеква...

      "Във виното е истината, пътят и животът!" – кредо на религиозния алкохолик.

      Бездарникът е доволен, че е "като другите".

      Успехът има стойност единствено в битката със себе си.

      Прасето никога не поглежда към звездите.

      Царският път има стойност само когато го заобикаляш.

      Основи на хигиената: "Всеки ден по-чисти от следващия..."

      Великото щастие загива от собственото си величие.

      Късата памет е основа за дълъг живот.

      Афористът създава цитати за чужди произведения.

      Няма афоризъм, който да ти замени целувката!

      Грижата на стоножката: да бъде обута, когато пристигне принцът.

      Момиче като цигулка - момче като кинжал...

      Най-добри решения взимаш, когато вече никакви решения не помагат.

      Съзнанието за изчерпаност е присъщо на великите хора.

      Майката пребива сина си, за да го направи човек - а го прави изверг.

      Износваш мъката като дрехите си - докато се прокъсат.

      Какво е човекът: муха без глава или глава без муха?

      Стигаш до върха в попрището си и до дъното в себе си.

      Да умреш сред природата е слаба утеха...

Източник: https://darl.eu/aphorism/aphorism.htm



Гласувай:
13
0



Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Поздрави, Маги!
20.10 21:48
С постинга си внесе свежест и разнообразие в сивото ежедневие-Бедствия, мародерства, катастрофи, липса на пари/ не за всички/, обири и все такива, радостни явления!

Хубава вечер!
цитирай
2. mt46 - Поздрав!
20.10 21:52
"Всяко съвършено нещо е скучно."
А аз се чудех защо съм скучен... :)
цитирай
3. ard - Добро утро
21.10 08:20
leonleonovpom2 написа:
С постинга си внесе свежест и разнообразие в сивото ежедневие-Бедствия, мародерства, катастрофи, липса на пари/ не за всички/, обири и все такива, радостни явления!

Хубава вечер!


Благодаря за позитивния коментар!

И хубав ден от мен!
цитирай
4. ard - мт46 :)
21.10 08:22
mt46 написа:
"Всяко съвършено нещо е скучно."
А аз се чудех защо съм скучен... :)


И аз понякога се чудя същото за себе си :)

Хубав ден!
цитирай
5. eva666 - :-)))) суперскооо, маги...тенкЮ
21.10 11:23

Човеколюбието не извинява леността.
цитирай
6. ard - eva666 :)
21.10 19:08
:)

Хубава вечер!
цитирай
7. batogo - !!!:))) Чудесни са, Aрд!
01.11 10:29
И за пореден път доказват, че Животът е проста игра, но не е за прости хора... ;)
Светли дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 224273
Постинги: 116
Коментари: 1210
Гласове: 5055