Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2016 12:17 - 24.09.2016 Снимки и впечатления
Автор: ard Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1936 Коментари: 12 Гласове:
11

Последна промяна: 28.09.2016 20:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Събота, 24 Септември 2016, 6:30 сутринта

Автобусът с екскурзианти потегля на еднодневната екскурзия, а тя е обиколка на шест манастира из Великотърновско и Габровско. Потегляме с 10 минути закъснение, понеже чакаме да се появи още един човек (жена). Тя не идва и автобусът тръгва. Малко преди изхода на града, ексурзоводката получава обаждане по телефона, че неявилата се пътничка се е появила и я питат къде е автобуса, за да я изчакаме. Автобусът спира на една спирка, и чакаме около 10 минути, когато идват с такси две момичета, на около 30 години. Едната от тях ни се извинява. Оказва се ,че те били там на мястото на тръгване, но после отишли някъде, не разбрах къде.
След това, вече потегляме по маршрута.
Екскурзоводката има приятен глас, казва, че досега е била ексурзоводка на руски групи, и това й е едва втората българска група. Усеща се, че говори български с леки руски окончания на някои думи. След няколко шеги, за разчупване на атмосферата, а може би и на студа, понеже шофьорът не пуска парното, тя започна да ни разказва за траките.
Помислих си, че тя сигурно чете блог.бг, понеже много от нещата вече ги бях чела в блога. Не знаех обаче, че траките били стигнали и до Северна Америка. Много исках да уточни до къде точно са стигнали в Северна Америка, понеже харесвам детайлите, но тя нямаше тази информация, макар че каза, че била прочела две книги от Стефан Гайд за траките. После започна да разказва за баба Ванга, и за собствените си тълкувания върху пророчествата, което ми дойде малко в повече.
После много не я слушах, тъй като си носех учебник по математика и се зачетох в него. За манастирите тя не можа да разкаже много, мисля че не беше се подготвила достатъчно. Вече бях прочела в сайта на www.bulgariamonasteries.com/ достатъчно информация, но очаквах и още нещо.

Първият манастир, който посетихме беше Преображенския манастир "Преображение Господне":

image

"Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14в.в.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.

image

На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във "Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква "Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. От¬тук е тръгнал по народните дела на сподвижника на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.

Архитектура и текущо състояние:

Преображенският девически манастир е постоянно действащ.
Днешният си вид манастира добива в периода 1858-1863г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19в. от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.

Строежът на главната църква в Преображенският манастир започва през 1834г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията - един от активните участници в т. нар. "Велчова завера" през 1834-1835 година. Антитурското съзаклятие е разкрито и неговите организатори, сред които е и Димитър Софиялията, са заловени и обесени. Това налага довършването на църквата да се възложи на прочутия строител Кольо Фичето. От архитектурна гледна точка манастирският храм представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове.
image



Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.

Църковният иконостас е създаден през 1838г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.

Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство."

Стенописи на сградата, където се помещава столовата:

image

image

Вътре в църквата стенописите бяха много красиво изписани, предполагам са реставрирани, но не ми беше удобно да снимам вътре в църквата. Вътре в църквата имаше и печка на дърва / в момента не работеше/.

Зад църквата има стара сграда, която едва ли ще бъде реставрирана скоро:
image

Има и кошери с пчели:
image


Следващият манастир по програма е Дряновският манастир. На него няма да се спирам, тъй като е достатъчно известен.
Направи ми впечатление, че църквата тук има климатик:
image

А също на много места из манастира на главно място бяха залепени следните реклами:
image

В Дряновският манастир има и музей, в който най-голямо впечатление ми направиха старите книги. Ето само една от тях ( Френско -Турски-Български речник):
image


След това отиваме към Соколският манастир. Много ми хареса в него. Хубаво разположение, чудесна гледка към планината, начупен терен. Инфо и снимки:

image

"Соколския манастир "Успение Богородично" е основан през 1833г. от униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий и същата година до входа на близката пещера построили малка дървена църква и жилищна сграда. Година по-късни на мяастото на съборената дървена църква е издигнат днешния голям храм, със средствата и помоща на селяните от близките села Етъра и Нова махала. Новопостроената църква е осветена на 15 август 1834г. от търновския митрополит Иларион Критски. През 1836г. в Соколския манастир е открито килийно училище, а обителта се превръща в образователен център, където преподава за кратко и известния просветител Неофит Бозвели.

Соколовският манастир участва активно и в националноосвободителните борби на българския народ. През 1856г. в манастира отсяда четата на капитан Дядо Никола, където е осветено знамето й. Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира. По време на Априлското въстание на тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.

До 1959г. Соколския манастир бил мъжки и в него са служили над 100 монаха, а монашеското братство са оглавявали 15 игумена. През 1836 архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир "Свето Благовещение", който е взривен през 1959г. и монахините са преместени в Соколския манастир. В северната част на манастира монахините уреждат параклис "Свето Благовещение", който разполага с две икони - "Исус Христос" и "Света Бородица с младенеца" - рисувани от Захари Зограф.

Архитектура и текущо състояние:  

imageПонастоящем Соколския девически манастир е функциониращ. Сегашната църква е построена през 1834г. и представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор. Стенописите в нея са дело на поп Павел и сина му Николай Попович от с. Шипка и датират от 1862г. По-запазени са рисунките в нартиката. Над централния вход е поместено изображение на Дейсис (Моление), сюжети от "Шестоднева" и илюстрации към псалмите на цар Давид. На западната стена е разположена композицията "Страшният съд", а в аркадата "Успение Богородично". Стенописите в Соколската църква се отличават с известна примитивност, ярки чисти цветове и с отклонения от сюжетните и композиционните правила. Иконостасът в църквата разполага с някои интересни икони, като "Христос Вседържител" и "Св.Богородица с двадесет миниатюрни житийни сцени" подписани от Йоаникий папа Витанов, "Св. Екатерина и св. Меркурий" от Захарий Зограф и иконата "Св. Георги" дело на авторите на стенописите поп Павел и сина му Николай Попович. Иконата на Божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, се смята за чудотворна.

Жилищните и стопанските сгради в Соколския манастир са построени във възрожденски стил с еркери, много дървени чардаци и стълбища. В средата на манастирския двор се намира красива белокаменна чешма с осем чучура – соколи, строена през 1865г. от майстор Кольо Фичето.

image

 

Соколският манастир, включително и стенописите, е реставриран наскоро с финансова помощ от Европейския съюз."

След това отпътуваме към Килифаревският манастир, минаваме през Габрово, според екскурзоводката в Габрово няма нищо интересно, затова пък правим два пъти обиколка на едно кръгово движение и тя ни чете табелите на сградите около кръговото, някои хора се засмяха, предполагам това е направено, за да ни е смешно.

image
 

"Килифаревският манастир "Рождество Богородично" е основан през 1348г. от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен на манастира и го превръща в едно от най-значимите книжовни средища в България и духовен център на православния исихазъм. Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360г. има над 460 ученика, като в школата се били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан. Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от турците.

През 1442г. Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596г. в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастира не е бил възстановен.

image

През 1718г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на 18в. част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена. През 1840г. възрожденския майстор Кольо Фичето започва изграждането на сегашната църква "Св. Димитър". Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842г.
През 1950г. Килифаревският манастир бил трансформиран в женски.

Архитектура и текущо състояние: image

Килифаревският девически манастир е действащ и включва църква, жилищни и стопански сгради. През 1840г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на на трета църква в Килифаревския манастир. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842г., като вътрешното й пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста. По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718г. Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст. От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена "Богородица Ширшая небес" с образа на Младенеца в утробата и. Най-долният пояс е зает от сцената "Поклонението на жертвата". Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на 18в., като в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Запазен до днес е стария позлатен иконостас от 1843г. дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна.
image

Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил построени през 1849г."

В Килифаревският манастир се продава и светена вода, по 0,60лв. за малка бутилка.
А в следващия манастир -Плаковския ни казаха, че светената вода е безплатна.
Следват последните два от манастирите :Плаковски и Капиновски:

image

Плаковският манастир си личи, че се нуждае от реставрация. В църквата повечето от стенописите са изтрити, освен на купола. Няма посетители, а църковните сгради едва сега са започнали да ги ремонтират, само едно малко крило има прозорци от пластмасова дограма, всичко останало изглежда старо.

Църквата на Плаковския манастир:
image

Камбанарията и крилото с прозорци с пластмасова дограма:
image


 "Плаковският манастир "Св. Пророк Илия" е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.

През 1450г. Плаковският манастир е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1794г. Неофит Бозвели е посетил на два пъти манастира и обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд "Славянобългарское детеводство". Чест гост в Плаковския манастир е бил и поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга "Кириакодромион" (в превод "Неделник"). В Плаковската обител гостувал и игумена на Преображенския манастир - йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.

През 1835г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера, като един от водачите и бил бившия игумен на манастира отец Сергий. След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.

Възстановяването на Плакивския манастир започнало през 1845г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашния манастирски храм "Св. Илия". Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Кольо Фичето, който по-късно през 1856г. изградил и жилищното крило с камбанарията. В този период цялото крупно църковно строителство в района се осъществявало главно от него. По това време бил прокопан от монасите таен изход водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.

През 1949г. пожар, изпепелява голяма част от жилищните сгради в Плаковския манастир.

Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Плаковският манастир е постоянно действащ.
Сегашния си вид манастира придобива след 1845г., когато е построена манастирската църква, жилищните сгради и кулата-камбанария.

Манастирската църква "Св. Илия" е от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е строена от Кольо Фичето и представлява еднокорабна, продълговата сграда, с три високи апсиди и с две конхи, с островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони с капители и открит притвор. Над входната врата е изрисувана от неизвестен художник единствената стенопис - "Възнесение на пророк Илия". На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852г. В църквата се намира и великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. Автор на иконостасните икони - "Св. Артемий", "Св. Иван Рил¬ски", "Св. Й.Богослов", "Св. Богородица Пътеводителка", "Христос Вседържител", "Йоан Кръстител", "Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф.

Интерес в Плаковския манастир представляват двуетажните П-образни жилищни сгради и високата 26 м. кула-камбанария. И двете са строени от майстор Колю Фичето."

Последният манастир за посещение е Капиновският манастир, който е съвсем близо до Плаковския.
Разликата в поддръжката веднага се забелязва.
image


image

История:

"Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.

Архитектура и текущо състояние:

В днешно време Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.
image


image


Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18в., а през 1835г. е обновена и приема сегашния си облик. По форма тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети. През 1845г. манастирската черква била изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович. Най-ранния паметник на живописта произхождащ от Къпиновския манастир е т. нар. "Къпиновски поменик" от 1700г., съхраняван днес в Националния археологически музей в София. Манастирската църква е богата и с икони от 18 и 19в. Част от тях са две икони в иконостаса - "Св. Илия" и "Св. Димитър на кон", както и тези в предверието: "Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророците" и "Христос с апостолите". Красиви са иконостасните царски двери с резбени елементи, характерни за тревненските резбари. От 18в. е резбеният владишки трон.

image
Жилищните сгради в Къпиновския манастир са издигнати през 1856г. със средствата на братя Хорозови от град Елена. На вторият етаж на жилищната постройка се намира параклиса "Въведения Богородично" построен през 1864г. Със средства на същите братя Хорозови параклиса е украсен със стенописи още същата година. На западната стена на входа е разположен портрет на двамата ктитори с модела на построените от тях сгради. Вторият параклис "Благовещение", се намира в източното крило на манастира. Тук се съхраняват интересни икони: "Петър и Павел" (1862), "Кръщение" (1862), "Богородица на трона" (1868), "Христос Вседържател" и др.

В двора на Къпиновският манастир има кладенец-аязмо.

image

Извън Капиновският манастир има къмпинг с каравани, които се дават под наем, палатки между дърветата / също под наем/, нещо като механа на самообслужване, футболно игрище.

image

image

След това към 19:00 часа след кратка вечеря в механата, екскурзията завърши и автобусът потегли на обратно.

Инфото за манастирите е от сайта на www.bulgariamonasteries.com/, повечето от снимките са мои. Вътре в църквите не съм снимала, не ми беше удобно.
От една страна ми се искаше да съм на нещо като поклонение, но от друга страна не ми се получи, понеже ни отпускаха по 30-45 минути за разглеждане в манастир.
Повечето хора усилено снимаха с камери и си правеха селфита, и да, те са си прави за себе си, тази обиколка е рекламирана като екскурзия, а не като поклонение.
Един ден, може и да отида да живея в някой манастир, но не като монахиня. Ще видим.



Тагове:   манастири,


Гласувай:
11
0



1. viva1122 - ard...
27.09.2016 12:39
Поздравления за постинга! Хареса ми, че има и информация и снимки - бях ги позабравила, а преди ми се искаше като теб да се върна отново там, но никога не е късно!
Благодаря ти за моментите, които сподели с нас!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
27.09.2016 14:31
Красиво и полезно като познание!
цитирай
3. barin - Хубави снимки и впечатления. След ...
27.09.2016 22:21
Хубави снимки и впечатления.След време те остават и чрез тях си припомняме минали събития. Да споделя, че аз също правя много снимки и ги пазя на няколко места.
цитирай
4. troia - Привет!
27.09.2016 23:17
Хубав постинг, подробен и със снимков материал. Много добре си го направила.
Беше ми интересно, защото не съм посещавала тези манастири.
Поздрави, ard!
цитирай
5. ard - Здравей viva1122
28.09.2016 10:33
viva1122 написа:
Поздравления за постинга! Хареса ми, че има и информация и снимки - бях ги позабравила, а преди ми се искаше като теб да се върна отново там, но никога не е късно!
Благодаря ти за моментите, които сподели с нас!


Щом имаш впечатления от преди време, сега предполгам ще ти бъде приятно отново да посетиш същите места и да видиш разликата.
Досега не бях ходила в тези манастири, освен в Дряновския.
Хубавото е, че е започнало възстановяване и имат посетители.
цитирай
6. ard - здравей batogo :)
28.09.2016 10:34
batogo написа:
Красиво и полезно като познание!


Благодаря!
Поздрави и от мен.
цитирай
7. ard - Здравей barin
28.09.2016 10:38
barin написа:
Хубави снимки и впечатления.След време те остават и чрез тях си припомняме минали събития. Да споделя, че аз също правя много снимки и ги пазя на няколко места.


Снимките, които направих са много повече, но в постинга съм включила само по една-две снимки от всяко място.
Отдавна исках да посетя тези места, но едва сега имах тази възможност.
цитирай
8. ard - Здравей troia!
28.09.2016 10:43
troia написа:
Хубав постинг, подробен и със снимков материал. Много добре си го направила.
Беше ми интересно, защото не съм посещавала тези манастири.
Поздрави, ard!


И на мен ми беше интересно, там на място в манастирите.
Хубавото е, че туроператорите организират такива еднодневни екскурзии и човек може да посети много места, за които само сме чели и гледали снимки в интернет.
Поздрави и на теб!
цитирай
9. viva1122 - Да -
28.09.2016 13:13
Сега изглежда поддържано и красиво и предполагам с много посетители, снимайки и надали видели и оценили атмосферата, която цари там /не всички, разбира се/. Преди беше почти пусто, занемарено и изоставено почти. Малкото монаси и персонал се грижеха да не западне съвсем и да приемат посетители, отбили се и пренощували там. Беше застинало във времето и имаше невероятна атмосфера и тишина.
Сега ме радва всичко това, - трябва са се поддържа и предава запазено на поколенията, а не унищожено от безхаберие.
Но сега с удоволствие бих отишла отново и да - веднага ще видя и усетя разликата.
Спирам и поздрави!
цитирай
10. mt46 - Поздрав!...
28.09.2016 21:26
Добре си се разходила, разнообразила, обогатила...
цитирай
11. ard - @ 9 viva1122
29.09.2016 18:27
Монаси и монахини в манастирите почти не видях ( освен в Соколски манастир и в Килифаревския ), но видях помощен персонал навсякъде.
Предполагам през седмицата е тихо, спокойно и уединено :)
Поздрави и на теб!
цитирай
12. ard - @10 mt46 - здравей
29.09.2016 18:29
Да, хареса ми обиколката:)
Дори и това, че навсякъде се продаваха магнити, картички и други сувенири с изображения на манастирите го възприех положително.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 125884
Постинги: 83
Коментари: 919
Гласове: 3245