Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 08:30 - Къщата на Сю Елън - разказ
Автор: ard Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5722 Коментари: 15 Гласове:
11

Последна промяна: 20.07 13:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                        Къщата на Сю Елън - разказ

image

Бялата къща в края на улицата - там където отдолу минаваше реката, с ярко зелената морава, с цъфналата магнолия, прясно боядисаните бели дървени столове и излъскана фасада в рамките на общоприетото благополучие и благоразумност изглеждаше като един преуспял дом. 

Облицована с декоративи тухли, полускрита зад зелените храсти и висящите клони на дърветата стоеше самотно като страж в края на улицата. Бе построена отдавна, още в петдесетте години на двадесети век.

Външно къщата изглеждаше добре, фасадата бе обновена, декоративните тухли измити и почистени от наслоения прах, покривът беше нов и можеше да издържи още петнадесет години или поне гаранцията на насмолените оцветени в червено двусантиметрови покривни плочи от производителя бе такава. Външният приличен вид на къщата контрастираше с вътрешното състояние на стаите. Вътрешността на дома още пазеше оригиналното си обзавеждане, стари мебели, завеси отпреди много години, дървени подове. Само в кухнята имаше нови съвременни енергоспестяващи уреди, което показваше практичността на обитателите й.

В задния двор между декоративните храсти растеше малка самотна вишна. Или някоя гарга бе изпуснала вишнавата костилка в задния двор на Сю Елън, или вятърът я бе довял, така както бе довял и много семена от акация, които по-късно станаха големи акациеви дървета посипващи светлина с ярко-жълтите си ухаещи цветове, Сю Елън не разбра. Но остави вишната да расте свободно. Беше й любопитно дали някога вишната щеше даде плод и какъв щеше да бъде той на вкус или дървото беше от вида на японските вишни, които разцъфхваха ухаейки в светло розово, но не даваха плод.


image

Бе дошло време за поредното основно почистване на къщата. Трябваше да изкарат високата стълба от килера, да смъкнат завесите една по една, после изпиране, съхнене, гладене и закачането им обратно на корнизите. Междувременно Сю Елън реши да уплътни някои от прозорците и да ги лакира с прозрачен лак за дърво.

После започнаха с почистването на етажерките с книги.

-Колко много книги!- възкликна Елиза – и как така досега не бях ги забелязала?

-Да, повечето са от родителите ми – твоите баба и дядо, но ти не ги помниш.  Днес ще ги почистим от праха и ще ги наредим обратно на лавиците.

-Ще ми прочетеш ли нещо?- попита Елиза.

-Какво например?

- Каквото и да е, ето вземи първата книга и ми прочети от нея.

-Добре, тъкмо ще си починем малко и после ще продължим с почистването.

Сю Елън седна на дивана пред картината с горския пейзаж, лилавите завеси от трапезарията бяха преметнати на задната част на дивана готови за гладене.

Тя отвори книгата и започна да чете на Елиза, която беше на дивана до нея, подпряла глава на коленете й, едната й ръка под главата, за да не й убива, и краката й бяха полусвити, понеже нямаше достатъчно място и за двете. Сю Елън отвори наслуки първата книга с твърди черни кожени корици, и започна да чете:
           ...

Моят любим, който пусна хвърчило за мен

Там – на високия хълм край морето

Небесносиньото хвърчило- с червени ленти

Което вятърът изведнъж вдигна нависоко

Хвърчилото, което после се изгуби в морето

Остана само връвчицата

В топлите ръце на моя любим.
...

-          Не разбирам защо се е изгубило хвърчилото. Ако го беше държал здраво, нямаше да го изгуби. – промърмори в просъница Елиза.

-          Хм – нищо не каза Сю Елън и продължи да чете от книгата.После добави:

-          Всъщност това е поема за изгубената любов, Елиза. Или поне аз така я възприемам.

Елиза не отговори нищо, понеже вече беше заспала.

Следобедното слънце се прокрадваше между дърветата и осветяваше само отделни части в стаята.

Сю Елън продължи да чете книгата с поезия, стана й леко и приятно и забрави за работата, която беше започнала.

-          И утре е ден –помисли си тя, утре ще довършим.

След около час тя остави книгата. Елиза продължаваше да спи на дивана и Сю Елън я покри с одеялото. После излезе в задния двор, полюбува се на зеленината, отиде до вишната и погали клоните й. Почисти няколко паяжини от листата, и после се прибра в къщата. Имаше още толкова много работа.





Гласувай:
13
2



1. germantiger - 1
30.06 13:20
Великолепно потапяне в "атмосфера", създаване на свят и въобще ситуация.

Това е твоя стил, начин или твоя път в писането или поне аз мисля така.

Умееш да си разказвач, както се казва и да правиш това приятно, финно, естетсвено и непошло!
цитирай
2. germantiger - 2
30.06 13:24
Мисля, че двете героизни са микс или смес от теб и в самата теб.

Младата с практичните си въпроси и крутичен ум на моменти и по-възрастната с вкуса и деликатността.

Стиховете изглеждат като в превод от английски, въпреки, че са авторски, което може би помага да се създаде усещане за небългарски персонажи?

Второто изображение, всъщност картина в постинга вероятно е от 20-и век или късния 19-и и въпреки, че това не е моя "тип" живопис, в случая много ми харесва и абсолютно похожда на повествованието. Има "отнесеност", елемент неясност, който според мен пак подхожда на този откъс от разказ.
цитирай
3. germantiger - 3
30.06 13:27
Идета, че стиха е всъщност символ на изгубената любов с изтърваното хвърчило е чудесно хрумване, оригинално, игриво и летливо - браво за детайла!

Правила си и пролетно почистване, което заедно с познанията ти за отвъд океана са дали чудесен плод в разказ, лично аз в началото си представих американски дом в колониален стил, но хайде не така помпозен и голям като колониалните, но нещо такова.
цитирай
4. germantiger - 4
30.06 13:29
НЕ СЪМ ТЕ ЧЕЛ ДА ОПИШЕШ ИЛИ ПРЕСЪЗДАДЕШ СИТУАЦИЯ В

КРИЗА, СТРАСТ, СБЛЪСЪК, ДВУБОЙ ДОРИ САМО С ДУМИ, КОНФЛИКТ...

Ако споделиш и напишеш продължение, точно това е въпроса - можеш ли да претворяваш подобни ситуации и преди това въпроса - необходими ли са такива в твоето писане, защото отговора мже да е не и тогава моя въпрос и питане отпадат :)
цитирай
5. germantiger - 5
30.06 13:31
Това, което на мен не ми се хареса в този откъс са:

енергоспестяващите уреди - да практични, да това прави разказ правдив и реалистичен, но ме откъсна от атмосферата, която предходните ти думи създадоха

първата картинка също е мила, но е малка и некачествена, а би било добре да е качествена и ясна :)

ако стиховете са с идея да са написани на български - в един момент са ми малко тромави, но пък идеята в тях е попадение
цитирай
6. troia - Здравей, Ард!
30.06 22:02
Твоето малко разказче ми напомня като стил на английски роман написан през 18 - 19 век. Детайлното и реалистично описание на обстановката от която лъха "благополучие и благоразумност", няма нищо общо с излъчването на днешните преуспели домове. Красива, почти идилична картина на обич, спокойствие и духовна хармония. Кой в днешно време ще чете така поезия, зарязвайки къщната работа?! Много малко хора. Малко хора ще погалят клоните на едно дърво.
Беше ми интересно да прочета. Изненада ме приятно.:)
Хубава вечер!
цитирай
7. ard - germantiger 1
30.06 22:31
germantiger написа:
Великолепно потапяне в "атмосфера", създаване на свят и въобще ситуация.

Това е твоя стил, начин или твоя път в писането или поне аз мисля така.

Умееш да си разказвач, както се казва и да правиш това приятно, финно, естетсвено и непошло!


Благодаря ти, и аз се стремя историята да е естествена и близка до реалността / поне в описанията/.
цитирай
8. ard - germantiger 2
30.06 22:35
germantiger написа:
Мисля, че двете героизни са микс или смес от теб и в самата теб.

Младата с практичните си въпроси и крутичен ум на моменти и по-възрастната с вкуса и деликатността.

Стиховете изглеждат като в превод от английски, въпреки, че са авторски, което може би помага да се създаде усещане за небългарски персонажи?

Второто изображение, всъщност картина в постинга вероятно е от 20-и век или късния 19-и и въпреки, че това не е моя "тип" живопис, в случая много ми харесва и абсолютно похожда на повествованието. Има "отнесеност", елемент неясност, който според мен пак подхожда на този откъс от разказ.


Да, позна :), и в двете героини има части от мен, макар и съвсем бегли.
Картината с двете героини е на един съвременен холандски художник - Ger Groeneveld, много ми хареса самата картина, и разказа е по-скоро по нея.
цитирай
9. ard - germantiger 3
30.06 22:40
germantiger написа:
Това, което на мен не ми се хареса в този откъс са:

енергоспестяващите уреди - да практични, да това прави разказ правдив и реалистичен, но ме откъсна от атмосферата, която предходните ти думи създадоха

първата картинка също е мила, но е малка и некачествена, а би било добре да е качествена и ясна :)

ако стиховете са с идея да са написани на български - в един момент са ми малко тромави, но пък идеята в тях е попадение


Енергоспестяващите уреди са изключително удобни за едно домакинство :)
Всяка жена си мечтае за нова пералня например, колкото и хубава пералня да има :)

Да, стиховете са си такива - малко тромави и накъсани, но това беше и идеята.

цитирай
10. ard - germantiger 4
30.06 22:47
germantiger написа:
НЕ СЪМ ТЕ ЧЕЛ ДА ОПИШЕШ ИЛИ ПРЕСЪЗДАДЕШ СИТУАЦИЯ В

КРИЗА, СТРАСТ, СБЛЪСЪК, ДВУБОЙ ДОРИ САМО С ДУМИ, КОНФЛИКТ...

Ако споделиш и напишеш продължение, точно това е въпроса - можеш ли да претворяваш подобни ситуации и преди това въпроса - необходими ли са такива в твоето писане, защото отговора мже да е не и тогава моя въпрос и питане отпадат :)


В съвременния живот има достаъчно кризи и сблъсъци...
Не съм мислила по този въпрос germantiger за описване на КРИЗА, СТРАСТ, СБЛЪСЪК, ДВУБОЙ ДОРИ САМО С ДУМИ, КОНФЛИКТ, наистина не ми е хрумвало.
цитирай
11. ard - germantiger 5
30.06 22:55
germantiger написа:
Това, което на мен не ми се хареса в този откъс са:

енергоспестяващите уреди - да практични, да това прави разказ правдив и реалистичен, но ме откъсна от атмосферата, която предходните ти думи създадоха

първата картинка също е мила, но е малка и некачествена, а би било добре да е качествена и ясна :)

ако стиховете са с идея да са написани на български - в един момент са ми малко тромави, но пък идеята в тях е попадение


Все пак героините от разказа живеят в 21 век, и печките с дърва отдавна са на боклука :)
За другите неща си прав, обаче вече е свършен факт, освен това някой е напомпил постинга до безобразие, надявам се който го е направил, да е прочел разказа поне един път :), знам че имам около 10 читателя обикновено.
цитирай
12. ard - germantiger 3
30.06 23:02
germantiger написа:
Идета, че стиха е всъщност символ на изгубената любов с изтърваното хвърчило е чудесно хрумване, оригинално, игриво и летливо - браво за детайла!

Правила си и пролетно почистване, което заедно с познанията ти за отвъд океана са дали чудесен плод в разказ, лично аз в началото си представих американски дом в колониален стил, но хайде не така помпозен и голям като колониалните, но нещо такова.


Да, правих пролетно почистване, и си уплътнявах прозорците, но ти го знаеш нали, понеже ти го бях казала.
цитирай
13. ard - troia :)
30.06 23:06
troia написа:
Твоето малко разказче ми напомня като стил на английски роман написан през 18 - 19 век. Детайлното и реалистично описание на обстановката от която лъха "благополучие и благоразумност", няма нищо общо с излъчването на днешните преуспели домове. Красива, почти идилична картина на обич, спокойствие и духовна хармония. Кой в днешно време ще чете така поезия, зарязвайки къщната работа?! Много малко хора. Малко хора ще погалят клоните на едно дърво.
Беше ми интересно да прочета. Изненада ме приятно.:)
Хубава вечер!


Благодаря ти, хубава вечер и на теб!
Знаеш всеки смята, че си живее живота по правилния начин и сигурно е прав/а за себе си:)
цитирай
14. saankii - ето, това ми хареса/ а,за енергоспестяващите уреди, ще замълча/явно, бъг в ..романтиката..
01.07 09:08
Щастието и нещастието са само думи
те нямат описание, но са предмет на разговори
натрапват се, прилепват и уж са мерна единица, но за какво?
Споделят разни хора своите истории истински отвсякъде
и трябва аз да проявя благоприличие, да замълча,
когато ми иде да крещя от погнуса към всеки напън за себезадоволяване на егото?
И префърцуненото подредено щастие
кацнало на клона подрязвайки си ноктите,
и спотаената прикрита злоба бълваща отрова
по най-близките си хора
Калейдоскоп от сенки имитиращи поредната сапунка
И правя снимка на 7 годишната си племенница
а тя застава в поза Ким Кардашиян, носи тъмни очила
вдига дясна ръка и прави знака V.
И когато я питам ''Защо правиш така?'' , тя казва: ''Защото е cool''

благодаря,беше ми интересно..
особено с тези...„издълбоки„безкрайни коменти..
юлия
цитирай
15. ard - Здравей Юлия
01.07 11:19
saankii написа:
Щастието и нещастието са само думи
те нямат описание, но са предмет на разговори
натрапват се, прилепват и уж са мерна единица, но за какво?
Споделят разни хора своите истории истински отвсякъде
и трябва аз да проявя благоприличие, да замълча,
когато ми иде да крещя от погнуса към всеки напън за себезадоволяване на егото?
И префърцуненото подредено щастие
кацнало на клона подрязвайки си ноктите,
и спотаената прикрита злоба бълваща отрова
по най-близките си хора
Калейдоскоп от сенки имитиращи поредната сапунка
И правя снимка на 7 годишната си племенница
а тя застава в поза Ким Кардашиян, носи тъмни очила
вдига дясна ръка и прави знака V.
И когато я питам ''Защо правиш така?'' , тя казва: ''Защото е cool''

благодаря,беше ми интересно..
особено с тези...„издълбоки„безкрайни коменти..
юлия


Прочела си една от първите ми публикации в блога, благодаря ти, радвам се, че ти е харесало стихотворението.
Желая ти прекрасно лято, със запомнящи се моменти, летен юлски бриз и мирис на море :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 94712
Постинги: 68
Коментари: 743
Гласове: 2636