Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11 13:00 - Разказ по картинка
Автор: ard Категория: Лични дневници   
Прочетен: 436 Коментари: 13 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                           Разказ по картинка

image

Беше седмица преди Коледа, когато Теодор трябваше спешно да тръгне в командировка за София. Пътищата в страната бяха в окаяно състояние, непочистени, затрупани със сняг. Бяха се образували огромни опашки от автомобили. Телевизионните екипи непрекъснато предаваха етапите от задръстванията причинени от обилния снеговалеж. В последния момент той си взе билет за вечерния влак. В купето, което беше за осем човека, местата бяха почти заети. Теодор намери мястото си и след като се настани се огледа да види кои са спътниците му.

 До прозореца един срещу друг бяха седнали двама млади мъже, които много си приличаха и водеха оживен разговор за спортни залагания. Бяха братя или братовчеди, облечени почти еднакво, единият с черен пуловер, другият със сив, със сини леко протрити дънки. До единият от тях седеше младо момиче, на което й беше явно студено, въпреки работещото парно,понеже се бе свила зиморничаво в тъмночервеното си яке.

 Срещу Теодор бяха се бяха настанили семейство мъж и жена, той с бял вълнен плетен пуловер, а тя с тъмносива пола и тъмносив пуловер. До Теодор беше седнал леко пълен мъж  на средна възраст с очила, който четеше списание „Лекар“.

Пътниците не обръщаха внимание един на друг, всеки беше зает със своите си мисли. Семейството похапваше мандарини и внимателно прибираше обелките в торбичка. Младите мъже до прозореца си говореха, а момичето с якето пишеше отривисто по телефона си.

След като мина проверката на билетите Теодор реши да поспи. Имаше още толкова много време до София, а в затопленото купе беше почти уютно.

 Мислено унасяйки се той се пренесе в страната на сънищата. Видя себе си в стая украсена с тъмнозелени и тъмночервени завеси, а покрай завесите имаше колони по които се спускаха зелени борови клончета, придържани с розови панделки. В единият край на стаята имаше наредени пакети с подаръци, опаковани в шарена хартия. Присъстващите в стаята бяха облечени официално, почти тържествено, може би се бяха запътили или се връщаха от концерт. Тогава видя себе си заспал на един стол, облечен в костюм на дядо Коледа.

 Хората в стаята се суетяха около него, разговаряйки на непознат език. Теодор не разбираше какво си говорят хората, само усещаше, че те са разтревожени. Искаше да им каже да не се притесняват за него, но не можеше да направи нищо. Беше напълно безпомощен на този стол.

Наблюдаваше отстрани какво се случва. Мъж с очила, облечен в черен фрак го прегледа, вероятно лекар и каза, че е добре. Беше започнал да разбира непознатия език, на който говореха хората в стаята.

 После двамата млади мъже предложиха да му махнат брадата и перуката и да видят кой е това.

Така и направиха. А младата жена облечена в тъмночервена рокля ахна и каза, че това е нейният бивш годеник, който всички мислели за изчезнал в морска буря при корабокрушение.

Тогава жената в сива рокля и мъжът до нея, които се бяха родители на младата жена я попитаха какво смята да прави сега? А младата жена не им отговори нищо. Само погледна мъжа до себе си.

 -Ще трябва да му кажеш Моника, просто ще трябва да му кажеш – каза мъжът до жената с тъмночервената рокля, който беше нейният настоящ съпруг.

-А не може ли просто да извикаме такси да го заведе у тях – се обърна към възрастната двойка мъжът с вратовръзка и черно сако от другата страна на Теодор.

-Какво говориш Майкъл – в това му състояние – а и ние не знаем дали има някой на стария му адрес – отговори възрастният мъж с посребрени, но някога хубави руси коси.

После сънят прекъсна и Теодор се събуди. Видя, че влакът наближава гара Мездра.

В купето се чуваше съвсем приглушено някаква песен на Енрике Иглесиас, за която Теодор имаше смътен спомен.

Огледа спътниците си в купето. Те бяха все още тук и също спяха, както Теодор до преди малко. Бяха същите хора от съня му. Погледна към момичето с тъмночервеното яке. Тя не спеше, а продължаваше да гледа в телефона си и да търси нещо в интернет.

Теодор не каза нищо на спътниците си от купето за това, че ги беше сънувал. Не ги познаваше. Щяха да го помислят или за странен, или за идиот.

 Не знаеше каква беше причината да сънува тези хора. Искаше да попита момичето с тъмночервеното яке как се казва, но после се отказа. Все още под въздействието на съня се той беше замислил за връзките, които се разпадат. За семействата, които се разпадат. За компаниите, които се разпадат. И не остава нищо от тях. Само спомени и сънища.






Гласувай:
16
0



1. kvg55 - ard,
25.11 13:28
Интересни сънища сънува Тео.
цитирай
2. ard - kvg55 :)
25.11 13:37
kvg55 написа:
Интересни сънища сънува Тео.


Важното е, че е стигнал навреме до София.

цитирай
3. krassko - Радвам се, че написа разказче.:)
25.11 13:58
Спомени и сънища - голяма бъркотия е понякога.
Особено на гара Мездра:)
цитирай
4. ard - krassko :)
25.11 21:10
krassko написа:
Спомени и сънища - голяма бъркотия е понякога.
Особено на гара Мездра:)


Все пак не е толкова объркано като "Врява и безумство" на Фокнър, и е само разказ :)

Хубав уикенд ти желая!
цитирай
5. germantiger - ...
26.11 01:54
Някои хора са прави, че в еидн раказ или книга трябва да има смърт или секс за да е наистина раздвижен :) започвам да си го мисля понякога :)

Сега за разказа суровото ми мнение :) шегувам се, само щрихи от мен:

- реалистично бе това със събуждането, ГАРА МЕЗДРА и песента на Младия Иглесиас

- също добре в началото, аз си представих и почувствах купето

- ОРИГИНАЛНО ХРУМВАНЕ по тази картинка, приземено, българско и неочаквано поне с подобна картинка

минусите

- с пуловерите малко прекали, много пуловери бре

- финала, извода, посланието е добро, но много бързо стигна до него - на мен ми се къса с повествованието, някак неотговарящи едно на друго са

ФИНАЛНО КАТО ПЛЮС И МУНУС

ИМАШ БОГАТ РЕЧНИК ЗАЩОТО ТЕ ПОЗНАВАМ ЗНАМ ТОВА ДОБРЕ, за това стига с тези кратки изречения, посволявай си по-дълги, по-описателни и по-богати, ЗАЩОТО ГИ МОЖЕШ
цитирай
6. germantiger - 2
26.11 01:59
Забелязах, че споменаваш Фокнър... наскоро посегнах ЗА КРАТКО към Брох и... това не е за мен, а аз често наричам идиотия това, което не е за мен.

А казват, че Брох бледнее пред Фокнър... представям си какво е Фокнър!
цитирай
7. ard - germantiger :)
26.11 11:21
Идеята ми за разказа е, че след като бъде прочетен трябва да бъде забравен веднага.
Така както като сънуваме сънища и ги помним не повече от 2 минути след това, и си казваме " Какъв тъп сън беше това" :)

За кратките изречения ( след като ме познаваш), можеше да се досетиш, че в последните два месеца съм под влиянието и на други фактори.
Само това правя - чета, пиша и говоря кратки изречения. А, да - и обсъждам песните на Енрике Иглесиас. Приключвам днес с интензивния курс за начинаещи по испански, и декември мога да публикувам нещо по-забавно и с по-сложни и дълги изречения :)

Хубав ден!

П.П.
А ти какво си взел да четеш на Херман Брох? "Сомнамбулите" ли?
Мда, идиотия си е, отдавна не чета подобни :)
цитирай
8. troia - Я виж ти!
26.11 14:40
Изненада.:) Мислех, че си се отказала да пишеш, а ти се появяваш триумфално.
Не очаквах да е толкова различно и оригинално. Мислех, че ще е нещо в английски стил и с техния специфичен хумор, а то си е съвременна българска история с много вярна поука. Колко е интересно, когато сме различни, пишем различно, чувстваме, а сме провокирани от едно и също.
Поздравления за разказчето ти!
Поздрави!
цитирай
9. ard - Здравей troia :)
26.11 20:17
troia написа:
Изненада.:) Мислех, че си се отказала да пишеш, а ти се появяваш триумфално.
Не очаквах да е толкова различно и оригинално. Мислех, че ще е нещо в английски стил и с техния специфичен хумор, а то си е съвременна българска история с много вярна поука. Колко е интересно, когато сме различни, пишем различно, чувстваме, а сме провокирани от едно и също.
Поздравления за разказчето ти!
Поздрави!


Не бях забравила, но си имах причина за дългия срок за писане.

А английският хумор най-ми пасва, когато си мисля за Шерлок Холмс :)

Мда, а гара Мездра е култова, благодаря ти, че намина.

цитирай
10. mt46 - Поздрав!
27.11 07:38
Не ми се отдава да пиша като теб по картина... :)
цитирай
11. ard - mt46 :)
27.11 14:53
mt46 написа:
Не ми се отдава да пиша като теб по картина... :)


Поздрави и на теб!
цитирай
12. vesever - Привет! Хареса ми разказът. О...
08.12 11:01
Привет!
Хареса ми разказът. Обичам мистиката и необяснимите изненади...
Може би има паралелни вселени, и влизайки в сънищата, ние живеем в такава вселена, най-вероятно със същите хора, с които се сблъскваме и тук, на земята....и имаме различни възможности за различни отношения с тези хора.....
Знае ли човек...
Поздрави и благодаря за идеята, Ард!
цитирай
13. ard - здравей vesever
08.12 14:43
vesever написа:
Привет!
Хареса ми разказът. Обичам мистиката и необяснимите изненади...
Може би има паралелни вселени, и влизайки в сънищата, ние живеем в такава вселена, най-вероятно със същите хора, с които се сблъскваме и тук, на земята....и имаме различни възможности за различни отношения с тези хора.....
Знае ли човек...
Поздрави и благодаря за идеята, Ард!


Да, възможно е. Но за съжаление трябва много да внимаваме в отношенията си с другите хора, понеже после нямаме възможост за рестарт.
И аз уж се опитвам да внимавам, но не винаги ми се получава :)

Поздрави и хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 99582
Постинги: 75
Коментари: 812
Гласове: 2767