Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 18:11 - Френски ликьор от касис - разказ
Автор: ard Категория: Лични дневници   
Прочетен: 427 Коментари: 18 Гласове:
14

Последна промяна: 03.12 18:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                      Френски ликьор от касис - разказ

image

Френски ликьор от касис. Погледна пак бутилката. Нямаше срок на годност. Наля си около 150 грама в чаша за вино. Нямаше чаши за ликьор, никога не пиеше ликьор. Бутилката бе останала от миналата Коледа. Взе я за подарък. За лелята на Елза.  Но и така и не й я подари. Нещо му стана и се отказа в последния момент. Усещаше, че не е желан. Не от лелята, а от Елза. Нямаше ентусиазъм в думите й, когато поиска да срещнат. И когато се срещнаха тя го погледна студено, целувайки го машинално:

-О, Алекс, благодаря ти за подаръка – каза тя, когато той й подаде пакета. Но не го отвори. Пиха набързо чай в кафенето на Търговската улица. После тя се извини, каза му, че бързала, имала уговорен час за фризьор.

-Няма проблем Елза - каза той. – Знаеш, че ще пътувам вдругиден и няма да съм в града за Коледа, но исках да оставиш пакета под елхата, все пак не обичам да подарям подаръци след празниците - опита се да се пошегува той.

- Благодаря, разбира се- каза Елза, но погледът й блуждаеше встрани.

 Беше обикновена зима, без ветрове, с много сняг, но без виелици. Беше приятно да се пътува. Алекс си взе билет за влака. Можеше да тръгне и с колата, но не искаше да рискува. Имаше важна среща, а така във влака можеше отново да прекалкулира точките от срещата в ума си. Все пак той излъга Елза, деловата му среща беше след Коледа, никой не работеше по празниците. Но Алекс не искаше да бъде в града, и да се среща с роднини. Не че имаше много роднини. Но така само щеше да се чуе с тях по телефона, да се оправдае с работата си, да си разменят празничните пожелания, да звучат изкуствено весело, да си обещаят да се чуят след празниците когато той се върнеше, но никога нямаше да го направят. И така, до следващия празник. Или до следващото погребение. Май се виждаше с роднините си само по погребения, тогава нямаше как да откаже. Макар че, на погребенията нямаше много скръб, сълзи, или каквото там даваха по филмите. Алекс смяташе, че роднините му и той самия са лишени от някои човешки чувства, а може би не разбираше емоционалната страна на живота, така както другите хора я възприемаха, или може би тези другите хора се правеха, че я възприемат, понеже това се очакваше от тях. Проявите на емоции го озадачаваха, затова бързаше да избяга от тях.

 Топлото парно, бавното тракане на влака унасяха Алекс в дрямка, когато малко след Ница вратата на купето се отвори и вътре нахлу млада жена. Тя отърси палтото си и остатъци от бели снежинки се пръснаха във въздуха. После набързо сложи малкия си тъмножълт куфар на горната полица. Седна срещу Алекс, кимна му приветливо и го поздрави:

-          Hola! Que tal?

-          Hola ! Muy bien  –каза Алекс на оскъдния си испански.

-          О, извини ме- каза тя, мислех че си испанец.

-          Не съм – каза Алекс. Швейцарец съм.

-          О, да, естествено. Но пътуваш за Мадрид.

-          Имам бизнес среща.

-          По това време на годината? Че кой работи сега?

-          О, има кой да работи. Ето аз, например - засмя се Алекс

-          Личи си, че си швейцарец. Аз съм Естрелла – каза името си непознатата

-          Алекс –представи се той. - Естрелла не означава ли звезда?

-          О,да, има романтика в това име. За родителите ми най – вече, не за мен. Майка ми ми разказа една история свързана с посещение в планетариум, където се загубила в планетариума, или приятелките й я забравили, и там срещнала баща ми. Стояли заключени цяла нощ в планетариума. Много се харесали, било любов от пръв поглед. После съм се родила аз. Малко глупаво. Кой може да се загуби в планетариум. Нали има табели?

-          Май не харесваш родителите си?- каза Алекс.

-          А, защо? Нищо им няма. Съвсем нормални са. – засмя се Естрелла. Ако не бяха се загубили, нямаше да се появя аз  -Аз работя в Ница – продължи тя - Сервитьорка съм. И студентка.

-          А аз живея в Цюрих. Работя като финансов експерт.

-          Не се учудвам. В Швейцария почти всички работят в банки. Нали затова учите в училище предимно математика и чужди езици.

-          Да, така е.

 Естрелла беше доста бъбрива, а Алекс не обичаше да го разпитват, затова извади книгата, която носеше със себе си за случаи като този и се зачете в нея.

Естрелла разбра намека, и също извади отнякъде lifestyle списание, което носеше и започна да чете, като оглеждаше купето и Алекс уж случайно. По някое време мина стюардът на влака бутайки количката с бутилирани напитки, кани с кафе, чай, сандвичи и чипс. Алекс си взе зелен чай с лимон, и извади сандвича с пастрами, който си беше приготвил у дома, а Естрела си купи сандвич с пуешко.

Продължиха да се хранят в пълно мълчание. След около час телефонът на Естрелла зазвъня с мелодия на пеещи камбанки и тя проведе един оживен и изпълнен със смях и жестикулации разговор на испански, като от време на време ставаше, разхождаше се из купето, после пак сядаше и продължаваше да говори. Бърборенето на Естрелла по телефона унесе Алекс в дрямка и той неусетно заспа. Събуди се чак на сутринта, когато влакът пристигна по разписание на гарата в Мадрид.

-          Ето телефона ми – каза непринудено Естрелла, сякаш се познаваха от години – Приятелите ми ще правят парти след Коледа. Можеш да дойдеш и ти. Ако си още в Мадрид.

-          Благодаря. Ако нямам много работа, може и да дойда - каза Алекс от учтивост най-вече. Не искаше да я обижда, като й откаже директно. Сложи листчето с телефонния й номер в джоба на суитчъра си и веднага забрави за него.

После се придвижи до хотела използвайки шатъла от летището.

Алекс не отиде на партито организирано от приятелите на Естрелла, и не й се обади.

Но незнайно защо се сети сега за тази случка от влака от миналата година, докато пиеше ликьора от касис. Продължаваше да се вижда с Елза, а тя – винаги заета, винаги работеща, по навик леко дистанцирана почти нямаше време за него, но успяваше да дойде на срещите.

Коледната украса оцветяваше града в зелени, червени и бели отблясъци. По улиците миришеше на сладки от джинджифил. Продажбите на грозните коледни пуловери вървяха все така успешно.

Алекс и тази година щеше да пътува около Коледа с влака до Мадрид по работа. Помисли си с усмивка, че ако случайно види Естрелла във влака, щеше да я поздрави с удоволствие.

Вече беше понаучил и малко испански.


image




Гласувай:
14
0



1. ard - Ако на някой разказът му се струва незавършен :)
03.12 18:16
Предлагам и вариант 2 за край на разказа:

"Сутринта, преди да тръгне с влака за Мадрид Алекс мина през пекарната за да си вземе кроасани. Още топли, те излъчваха приятна топлина и миризма. Но тъкмо като пресичаше на зелено пешеходната пътека, внезапно изскочи автомобил и отхвърли Алекс на няколко метра встрани и после той изгуби съзнание. Когато се събуди видя, че беше в болница, на шкафчето до леглото му някой беше оставил саксия Poinsettia.

Не знаеше кой ден е, нито какво му има, но не можеше да помръдне десния си крак.
- О, колко хубаво, че сте се точно събудили днес. Наистина на Коледа стават чудеса – една мила, и усмихната медицинска сестра, вероятно филипинка беше влязла в стаята и внимателно дозираше лекарството му.
- О, нима днес е Коледа? –попита Алекс
- Ще останете при нас още няколко дни, имате счупен крак и вътрешен кръвоизлив, лекарят иска да ви наблюдава – каза сестрата. - Освен това роднините ви всеки ден се обаждат и питат за вас. Мисля, че днес ще наминат да ви видят как сте, нали все пак е Коледа. А цветето го донесе годеницата ви- Елза.

Алекс не помнеше да се беше сгодявал за Елза, но не каза нищо на сестрата. Може би тя не беше разбрала добре, все пак говореше само английски. Много му се искаше да избегне срещата с роднините си и с Елза точно на днешния ден, но трябваше да се примири. Не можеше да избяга, беше прикован за болничното легло."
цитирай
2. kvg55 - ard,
03.12 21:05
По време на командировка се случват интересни неща. Трябва само да ги уловиш.
А инцидентът с катастрофата е по нестествен.
цитирай
3. ard - kvg55
03.12 21:50
kvg55 написа:
По време на командировка се случват интересни неща. Трябва само да ги уловиш.
А инцидентът с катастрофата е по нестествен.


Да, и на мен вариант 2 ми е малко форсиран, докато вариант 1 някак си е с отворен край, според въображението на читателя :)

Приятна вечер!
цитирай
4. germantiger - 1
03.12 22:45
Първото което ми направи впечатление са двете стилни изображения.

Понякога не ти се получава с изображенията, понякога ти се е получавало - в този случай, според мен са идеални.

Бие на очи, че няма изображения човешки за хората, но това явно е целенасочено при теб, така-че за оформлението на разказа - браво!
цитирай
5. germantiger - 2
03.12 22:50
Съгласен съм, че втория вариант на финал както казваш е форсиран, макар да е по-ефектен, изненадващ и да буди въпроси.

На свой ред втория финал не е финал и може да бъде продължен, защото залага темата с годеницата и както казах въпроса около това, което изненада.

Имаш таланта или навика да връщаш една фантазна атмосфера в реалността. Създаваш болница, персонаж, съчувстваме, посел и това с годеницата, но помежду всичко това имаме медсестра филипинка. Знаем, че шибаните мигранти (вкл. българите) налазиха всичко, но можеше да оставаиш само медсестра без пояснението каква е, макар това пояснение да прави финала ти с доза реалистичност :) Просто НА МЕН тези връщания в релаността са ми като нокдауни - не ги желая, но моето желание в случая няма важност, а иначе уважавам твоето умение в това.
цитирай
6. germantiger - 3
03.12 22:54
Първия или да го наречем оригиналния разказ, за мен е с нужния финал, абсолютно завършен, жестоко РЕАЛИСТИЧЕН в навика, несмелостта на хората да променят някои неща или в това как често се случва в живота.

Разбира се, имам доза съжаление за героя, някак заслужава щастие или повече, вероятно с испанката (тези също не ги харесвам знаеш;), но разказа ти е абсолютно точен.

Този ти разказ е много истински, дори ако заменим него с жена и нея с мъж, да го кабем в обратния джендър вариант на фабулата, знаеш това!!

Точката на този разказ е реалния край, този ти разказ ми хареса повече от повечето преди него - това е добро, казвам аз, макар и леко тъжно. И е истинско!
цитирай
7. germantiger - +
03.12 22:56
Исках да кажа, че ти публикуваш различни неща, всякакви разказчета и нещата са ок, но някак според мен блуждаеш понякога

В този разказ няма блуждаене и неясноста - това е разказ наистина!
цитирай
8. krassko - Много приятен разказ
04.12 00:39
Малко по дълъг за моя вкус.
Втория вариант предизвиква асоциации с познати неща.
Картинките са много подходящи...:)
Успех в следващия разказ.
цитирай
9. ard - germantiger 1
04.12 10:24
germantiger написа:
Първото което ми направи впечатление са двете стилни изображения.

Понякога не ти се получава с изображенията, понякога ти се е получавало - в този случай, според мен са идеални.

Бие на очи, че няма изображения човешки за хората, но това явно е целенасочено при теб, така-че за оформлението на разказа - браво!


Благодаря.
Избягвам да слагам картинки с хора, понеже ми се струва малко пресилено да налагам моя вкус. А така всеки според своето въображение би си изградил представа за героите.

цитирай
10. ard - germantiger 2
04.12 10:34
germantiger написа:
Съгласен съм, че втория вариант на финал както казваш е форсиран, макар да е по-ефектен, изненадващ и да буди въпроси.

На свой ред втория финал не е финал и може да бъде продължен, защото залага темата с годеницата и както казах въпроса около това, което изненада.

Имаш таланта или навика да връщаш една фантазна атмосфера в реалността. Създаваш болница, персонаж, съчувстваме, посел и това с годеницата, но помежду всичко това имаме медсестра филипинка. Знаем, че шибаните мигранти (вкл. българите) налазиха всичко, но можеше да оставаиш само медсестра без пояснението каква е, макар това пояснение да прави финала ти с доза реалистичност :) Просто НА МЕН тези връщания в релаността са ми като нокдауни - не ги желая, но моето желание в случая няма важност, а иначе уважавам твоето умение в това.


Сега пък не ти харесала мед.сестрата филипинка. Но това е реалността.
Хората мигрират за по-добър живот / повечето от тях/.

Ако действието се развиваше в България - мед.сестрата в разказа ми щеше да е мургава, но не римлянка. Просто това са тенденциите.
След 10 години това ще е масово явление в България, ако гледам реално.


цитирай
11. ard - germantiger 3
04.12 10:38
germantiger написа:
Първия или да го наречем оригиналния разказ, за мен е с нужния финал, абсолютно завършен, жестоко РЕАЛИСТИЧЕН в навика, несмелостта на хората да променят някои неща или в това как често се случва в живота.

Разбира се, имам доза съжаление за героя, някак заслужава щастие или повече, вероятно с испанката (тези също не ги харесвам знаеш;), но разказа ти е абсолютно точен.

Този ти разказ е много истински, дори ако заменим него с жена и нея с мъж, да го кабем в обратния джендър вариант на фабулата, знаеш това!!

Точката на този разказ е реалния край, този ти разказ ми хареса повече от повечето преди него - това е добро, казвам аз, макар и леко тъжно. И е истинско!


Да, и аз смятам, че разказа с оригиналния си завършек стои добре. Някак си дава надежда на главния герой за нещо по-различно, което да го откъсне от монотонния му живот.
Докато вариант 2 направо му бърка в душата :)

цитирай
12. ard - germantiger 4
04.12 10:40
germantiger написа:
Исках да кажа, че ти публикуваш различни неща, всякакви разказчета и нещата са ок, но някак според мен блуждаеш понякога

В този разказ няма блуждаене и неясноста - това е разказ наистина!


Благодаря :)

Тогава ще бъдеш разочарован със следващия ми разказ, който си е блуждаеща приказка -фантазия :)
цитирай
13. ard - здравей krassko
04.12 10:42
krassko написа:
Малко по дълъг за моя вкус.
Втория вариант предизвиква асоциации с познати неща.
Картинките са много подходящи...:)
Успех в следващия разказ.


Благодаря.
Радвам се, че ти е харесал разказа.
Следващият коледен разказ е два пъти по-къс, ако ги сравнявам по дължина :)
цитирай
14. troia - Нещо ми
04.12 13:24
се допи френки ликьор с касис.:)
Толкова детайлно описваш всичко, че все едно съм там между твоите герои.
Хареса ми, Ард. Ще чакам с интерес следващото ти.
Хубав ден!
цитирай
15. ard - здравей troia :)
04.12 14:15
troia написа:
се допи френки ликьор с касис.:)
Толкова детайлно описваш всичко, че все едно съм там между твоите герои.
Хареса ми, Ард. Ще чакам с интерес следващото ти.
Хубав ден!


Никак не е лош ликьорът от касис, макар че скоро не съм опитвала такъв.

Следващият разказ е приказка, само чакам да падне малко сняг, за да го постна в блога :)

Хубав ден и на теб!
цитирай
16. germantiger - + :)
04.12 23:06
- за изображенията - казват, че този който рисувал хора или "глави" или този който се насочвал първо към такива картини бил по-самовлюбен или вгледан в човешкото, ти със сигурност не си егоист, защото те познавам/изкл. това че всички хора все пак им е заложенио да са доза его

- за филипинката - да, повтаряш ме и аз това съм написал виждаш и а дано така да стане с циганките и тук, няма само българите да сеят себе си по света, трябва да се случи и тук в бг, така вътрешното ми чувство за справедливост нашепва/или крещи

- разказа ти за мен повтарям е ХУБАВ И ЗАВЪРШЕН, ПЪЛНОЦЕНЕН РАЗКАЗ, НЕ НЕЩО БЕЗ КРАЙ или пръснато, много е събран поне според мен
цитирай
17. cinderellathespy - Сам...
08.12 14:54
Здравей, ard!
Много интересен разказ. Може някой ден героя ти да открие случайно номера на момичето от влака и да събере смелост и желание да и се обади. Сетих се за филма "Знак на съдбата" и историята с ръкавиците. От всичко, обаче, ми се струва че героя ти се страхува от обвързване... Някак случилите се ситуации и в продължението на разказчето все го държат сам.
Има една много хубава книга на Оура Лов - казва се "Докосване". Ако си я намериш - прочети я. Мисля, че ще ти хареса.
Поздрави,

Ели
цитирай
18. ard - cinderellathespy, Ели
08.12 15:37
cinderellathespy написа:
Здравей, ard!
Много интересен разказ. Може някой ден героя ти да открие случайно номера на момичето от влака и да събере смелост и желание да и се обади. Сетих се за филма "Знак на съдбата" и историята с ръкавиците. От всичко, обаче, ми се струва че героя ти се страхува от обвързване... Някак случилите се ситуации и в продължението на разказчето все го държат сам.
Има една много хубава книга на Оура Лов - казва се "Докосване". Ако си я намериш - прочети я. Мисля, че ще ти хареса.
Поздрави,

Ели


Не съм чела "Докосване" на Оура Лов, но ще я потърся.
Или ще си я поръчам за подарък от дядо Коледа :)

А главният ми герой наистина се страхува от обвърване, и всъщност донякъде отразява мен самата :)

Поздрави и от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ard
Категория: Лични дневници
Прочетен: 99582
Постинги: 75
Коментари: 812
Гласове: 2767