Липсват ми съседите
от предното вкъщи.
В дните на изолация се сетих
как тя му викаше, а той се мръщи.

Крещяха, а думите мръсни се въргаляха,
хвърчаха възглавници и перушина,
мебели, посуда се пързаляха,
искри и огън пращяха от комина.

А после,
Тишина!
Виках Край!
Настъпи Смърт!

Не след дълго обаче дочувах стон,
и по закон и всички правила
тя ахкаше, а той пъшкаше като кон,
отдаваха се на "другата" игра.

Ех, бяха други времена!